Как да задържим любовта

Хората постоянно полагат огромни усилия да намерят любовта на живота си, да са обичани, да са щастливи.

Отвсякъде ни заливат лозунги - "Обичай, бъди обичан, иначе никога няма да си щастлив".
Светът съвсем се е побъркал!

http://zazz.info/images/gallery/2010_12/235_attach_2875_normal.jpg

Понякога имам чувството, че ако някой каже, че не е влюбен, всички останали ще го помислят за луд. А някой беше казал, че любовта е лудост! Сигурно и той не е бил със всичкия си!

Ех, любовта.........колко откачени неща са направени заради нея! И още колко ще се правят! Всички мислят, че най - трудно е да намериш човек, който да обичаш и който да отговаря на чувствата ти. Но това изобщо не е вярно. Много по - сложно е да задържиш любовта на някой. Ако даваха диплома в тази област нямаше да има много отличници, защото повечето хора са най - добри в това, да отблъскват от себе си тези, които най - силно обичат.

Когато си с някой специален за теб човек винаги се опитваш да се правиш на това, което не си. Искаш да се представиш като много умен, пълен с пари, влиятелен човек, с много връзки и приятели. Мислиш си, че хората се впечатляват от такива неща - и то си е така, с малката подробност, че този номер работи, когато имаш всичко това НАИСТИНА! В противен случай се превръщаш в истинска маймуна, а единствено което постигаш с човека на мечтите си е да го накараш всеки път щом си помисли за теб да се сеща и за някой цирк.

Любовта не е най - простото нещо на света, но ние хората имаме невероятния талант да я усложняваме до максимум.

Ако една връзка върви нормално, без излишни скандали и проблеми, хората винаги започват да си мислят, че "има нещо гнило в Дания"!

Защото сме свикнали да гледаме сапунените сериали, в които главните герои са толкова по - обичани, колкото повече проблеми си създават сами. По цял ден от всички радиостанции ни опияняват разни лигави балади, които в най - добрия случай те карат да се чувстваш като паниран кашкавал, а в най - лошия - да предприемеш красиво самоубийство в името на любовта.

Защото това е ВЕЛИКО. Защото така ще покажеш колко силни са чувствата ти! Защото така ще запазиш любовта си

ЗАВИНАГИ!

Имам приятел, който твърди, че истинската любов трае 100 дни. След това се изпарявала и нищо и никой не може да я върне. Днес се замислих над думите му и реших, че може би не е такава откачалка, за каквато го приемах. Защото трябва да си призная, че повечето ми връзки никога не траят повече от три месеца. След това се превръщат в досадно задължение и най - често завършват с някоя грозна изневяра, в която съм търсела онази тръпка, която те кара да се чувстваш жив. И разбираш, че любовта, ако изобщо някога я е имало, си е отишла. Без предупреждение, без време. Когато това се случи повечето хора изпадат в дълбока депресия по загубената любов.

Започват да се обвиняват, че са допуснали глупави грешки, че са изпуснали шанса на живота си, че за пореден път са разбили сърцето им.

Започват да плачат с дни, да се затварят за света, да страдат излишно - в крайна сметка резултатът е един - подпухнала кожа, двайсет килограма отгоре и куп изхарчени по алкохол или психиатри пари.

А тя - ЛЮБОВТА - пак си е отишла!

Има и хора, които си слагат розовите очила, вместо да инвестират парите си в тонове шоколад, отиват на фризьор, купуват си нови дрешки и излизат - устремени към някоя нова любов, която са убедени, че този път ще задържат да себе си завинаги. И така до следващия мухльо.....до следващата изневяра.....до следващото ново начало!

А да поставиш ново начало е най - лесно.Правя го най - малко по три пъти на ден! Да задържиш любовта на някой означава да се откажеш от себе си - да спреш да мислиш за себе си и да започнеш да дишаш за този, когото обичаш. Защото човек е с този, който го кара да се чувства специален, единствен, неповторим, този, който прави всеки нов ден да изглежда различен. А това изисква много усилия - не само малко грим, за да заличиш неприятната пъпка на носа си или разсеяното "Обичам те", казано през рамо докато гледаш футболния мач по телевизията.

Любовта е егоистично чувство - дори тогава, когато си мислим, че сме готови на всичко за някой, истината е, че ние сме готови на всичко за това, да не допуснем да ни изоставят, за да не страдаме от загубената любов. Тогава можем да пълзим, да се молим, да плачем, да сме готови да преобърнем света - но не и да изпуснем това, което вече сме оплели в мрежата си.

Защото нека не се лъжем - любовта е игра - а никой не обича да губи! А да запазиш нечия любов е най - голямата победа! Нищо, че почти винаги е пирова победа - на кой му пука щом може да се удари в гърдите и да каже, че е победител. Аз ли нещо си въобразявам или пак започнаха маймунджилъците!

Да задържиш любовта на някой е изкуство. И трябва всеки ден да му отделяш внимание, ако не искаш една сутрин да се събудиш прегърнал възглавницата до теб, без да си спомняш откога не си споделял леглото си с никого.

Защото да бъдеш сам, когато никога не си обичал е поносимо, но да си имал любов и да си я оставил да си отиде - това е мисъл, която би убила и най - големия егоист!